extmin
Питам дъщеря ми как е всяка сутрин, когато се събуди. Тя винаги отговаря с добре или добре.
Питам я как беше денят й, когато я взема от училище. Тя ми дава една и съща глоба или добро, независимо от вида на деня, който е имала – няма начин някой да има добър ден всеки ден години подред, особено през тийнейджърските години.
Усмихвам се и се опитвам да не я притискам за повече, докато не успее да се събуди или се е прибрала за малко от училище и не може да се декомпресира с малко вода и лека закуска.
Питах я как е достатъчно дълга, за да знае, че всеки ден просто не е добър или добър. не искам да я отблъсквам но не искам да приемам думите й за истинска стойност, знам по-добре.
1988 г. не беше толкова отдавна, че не си спомням да съм бил в 8-ми клас и всички изкривени, трънливи мисли и емоции, които идват с тази възраст. Много неща със сигурност не ми се струваха добре или добре – нито тялото ми, нито косата ми, нито промените в настроението ми, нито работата ми в училище, нито развода на родителите ми, нито драмата с приятели.
Ровя се малко по-задълбочено, задавайки й въпроси за приятелите й, с които е седяла на обяд, какво има за домашна работа по математика и дали иска да направи нещо забавно този уикенд.
Тогава спирам. Знам какво иска да каже, но не може.
Знам, че иска да ми каже, че непрекъснато се сравнява с други момичета и това не е нещо, което правеше, когато се люлееше до тях на люлките по време на ваканция в началното училище.
Знам, че изпитва носталгия към младите си години и й липсва да бъде малка, но не може да каже това, защото й харесва да бъде млада възрастна и да има свободи и е объркана за всичко това.
Тя иска да каже, че понякога се чувства зле и иска да бъде сама, но няма представа защо. Нейната тъга и раздразнение се чувстват като постоянно пречат и тя не знае как да преодолее чувствата си, за да стигне до по-щастливо място.
Тя иска същите дънки, които другите момичета носят, но мрази как ги обува и се чувства разочарована, че не й стоят толкова добре, колкото всички останали.
Тя има вълниста коса, но иска да е права и се чуди защо не вкарва толкова голове в отбора си по лакрос, колкото някои от другите момичета и смята, че всички я забелязват заради това.
Тя се страхува, ако отстоява себе си или не е съгласна с приятел, тя може да не бъде приета, включена или поканена да прави нещо с тях повече.
Писна й да й задавам въпроси и да се опитвам да я утеша и да я насоча да повярва в себе си. Думите ми не означават толкова много, защото, разбира се, трябва да мисля, че е красива, тя е моя дъщеря. И тя иска да спра.
Но няма да спра, не мога да спра да я уча как да се покаже за себе си. Няма да спра да й изпращам вдъхновяващи мемове и да разговарям с нея по пътя, за да си направим кола маска на веждите, дори ако тя продължава да ми казва, че е добре и изглежда, че не слуша нито дума, която казвам.
Нашите тийнейджъри могат да бъдат щастливи и добре приспособени и все още да се борят. Това е възрастта, в която се научават на самонападение и е трудно да изключат негативните гласове в главите си.
Те са любопитни, опитват се да разберат всичко, опитват се да намерят своето място в социалния си кръг и в света. Те се опитват да намерят себе си и да открият кои ще бъдат.
Това са тежки неща и не идва с това да се чувствате добре всеки ден. И така, ще продължавам да питам. Ще получа същия отговор, като знам, че не е така през повечето време и ще направя всичко възможно да я уведомя, че сърцето ми винаги е отворено да обсъжда всичко, което тя иска.
Има моменти в живота ни, които могат да се почувстват толкова бурни, но не можем да разберем какво не е наред. Просто се усеща, че има копнеж, който се опитваме да овладеем и да го разчленим до смърт, за да можем да го разберем, след което да го накараме да изчезне.
В най-добрия случай така се чувстват тийнейджърските години и това не е добре. Дори и малко.
ЗапазетеЗапазете
ЗапазетеЗапазете