extmin
Вчера най-малкият ми син прекара часове в изграждането на крепост. Той и най-големият ми играеха на нерф пистолети, докато готвех вечеря. След това се събрахме около телевизията и гледахме Гласът . Преди лягане проведохме дълги, смислени разговори. Тази нощ всички деца лагеруваха на пода в стаята ми. Докато влачеха спалните си чували и подпряха възглавниците си, имах чувството, че сме се свързали на по-дълбоко ниво, отколкото от много дълго време.
На това се надявах, когато се качих на моята сапунерка и обявих, че сега ще прекарват неделята без мобилни телефони, защото да им кажа да си оставят телефоните да си починат през уикенда, не означаваше да го намали.
Бях изненадан да видя колко много време ще прекарат заедно. Реших, че в по-голямата си част ще се заемат (отделно) в стаите си. Може би да снимаме филм или да помолим да има приятел, за да прекараме времето, но нищо от това не се случи. За моя изненада те взаимодействаха помежду си по начин, който не са правили оттогава, добре, откакто им купих мобилен телефон.
Когато им проповядвам, че телефоните им са изсмукали част от живота от тях, което ги прави вцепенени за неща и дейности, които са обичали, те почти не ме чуват. Реших, че единственият начин те да видят колко вярно е това, би било аз физически да взема телефона.
Вече няколко седмици правим неделя без мобилен телефон. И съм сигурен, че можете да предположите, че в началото не беше много популярен. Щях да излъжа, ако не призная, че не съм в цялата идея, защото не исках да чуя оплакването.
Да, в началото децата ми някак си ме мразеха, но това беше краткотрайно и не им отне много време, за да видят нещо: една дейност на свързване води до друга, когато не си слуга на проклетия телефон. Научих обаче, че трябва да е извън полезрението и чуването. В противен случай за тях е твърде изкушаващо да надникнат. Честно казано, аз едва се справям с този вид изкушение, как мога да очаквам от тях?
Намирам, че чекмеджето ми за бельо е идеалното място за скривалище за дните без мобилен телефон. Никой тийнейджър не иска да се рови в неспоменяемостта на майка си, дори ако телефонът им се взривява. Просто приберете телефоните на детето си там и след като всички оплаквания са готови и те знаят, че няма да промените решението си, те свикват с идеята и всъщност се възползват от нея.
Може да откриете, че сте останали да стоите в ъгъла със сълзи на очи, защото синовете ви тичат из къщата и се стрелят един друг с пяна, мислейки си: „Мина толкова време, пропуснах това.
Разбира се, децата ми няма да признаят колко много неделите без мобилен телефон са обогатили живота им и все още го наричат най-глупавата идея, но мога да кажа по начина, по който се смеят и говорят помежду си, че е точно това, от което се нуждаят. Ако имаха телефона си пред себе си, нямаше да говорят; те няма да се свържат; нямаше да създават спомени.
Колкото повече време прекарваме заедно като семейство, както преди децата ми да пораснат и да се сдобият с телефони, толкова повече искаме да го правим и толкова по-малко важно става устройството – дори за моите тийнейджъри.
Видях колко бързо времето им на телефона излезе извън контрол, след като им купих новите устройства и честно казано това ме уплаши. Имаше моменти, когато се чувствах, че съм единствената майка, която кара децата ми да го оставят9 вечерта, и не им позволи да го разбият, ако бяхме на кино. Отнех им телефоните им за наказание (нещо, което винаги ще правя, ако намеря за добре), но усещах, че тези проклети телефони държат твърде много енергия в нашата къща.
Този ритуал веднъж седмично доведе до това, че прекарват по-малко време на телефона си през цялата седмица и дори не ми се е налагало да ги моля да ги оставят. Исках да видя децата ми да минават цял ден без него с надеждата, че това ще ги накара да си спомнят какво е да си дете. Тук всички печелят.
Свързани връзки
Когато изпращате SMS на вашия тийнейджър, следвайте тези четири (не толкова) прости правила
I'm Giddy Моят тийнейджър носи мода от 80-те
ЗапазетеЗапазете